Защо всяка производствена партида – AdBlue® трябва да се изследва по метода на ISO 22241-2?

Съвременните двигатели работят с ниско съотношение гориво-въздух, т.е. горивната смес е богата на въздух, от там на много кислород, което значително подобрява изгарянето на горивото и намалява загубата на енергия. Това обаче причинява и сериозна вреда на околната среда, поради отделящите се отпадни газове, богати на вредните азотни оксиди (NOx).

Технологията SCR (Selective Catalytic Reduction - селективна каталитична редукция) на този етап от развитие на автомобилната индустрия е най-ефективният метод за намаляване на вредните емисии от работата на двигателите с вътрешно горене...

По време на SCR процедурата, емисиите на NOx, които се отделят от двигателя по време на горенето, се третират в каталитичен конвертор. SCR каталитичният конвертор се състои от транзитни метални връзки от титаниев диоксид (TiO2), смесения оксид на титан(III) и титан(IV) (Ti3O5 – често наричан титаниев пентаоксид) пентаоксид и волфрамов оксид, които са фиксирани на керамични плоскости. Трансформацията на NOx в каталитичния конвертор зависи от броя на активните клетки и най вече от размера на порите в керамичните плоскости. За тази процедура е необходим редукционен агент – така наречен AdBlue®, нетоксичен и без мирис воден разтвор на висококачествена урея в точно определена концентрация.

Защо в точно определена концентрация от 32,5% (+/- 0,7%)?

Тази смес дава най- добра точка на замръзване – около -11Cº, при която уреята и водата замръзват едновременно. Това означава, че концентрацията на продукта няма да се разреди/сгъсти в зависимост от климатичните промени, тъй като двата компонента замръзват и се размразяват едновременно.

Действие на продукта АdBlue

Реактивният агент AdBlue® се впръсква в потока отработени газове и в резултат на високата температура протича процес на хидролиза на AdBlue® до амоняк (NH3) и въглероден диоксид (CO2). С помощта на амоняка и високата температура (NH3), азотните оксиди (NOx) реагират на повърхността на каталитичния конвертор и се трансформират в азот (N2) и вода (H2O) – естествени компоненти на нашата атмосфера. Нереагиралият амоняк се окислява във възвратен окислителен конвертор, без катализатор до азот и вода, които се изхвърлят с отпадните газове. По този начин се избягва опасността от отделянето на остатъци от амоняк в атмосферата. Съдържанието на амоняк в продукта се изследва чрез измерване на Алкали като NH3, с допустима максимална стойност до 0,2%. По високи стойности биха довели до отделяне на амоняк в атмосферата и замърсяване над допустимото.

Какво е БИУРЕТ?

Биуретът или карбонилуреата е примес на разтворите на уреа, продукт е на кондензацията на две молекули уреа. В SCR системите високите нива на биурет създават проблем, тъй като се отлага върху активната повърхност на катализатора, с което го деактивира. Това предотвратява отстраняването на NOx и датчика за AdBlue® подава непрестанен сигнал за допълнително впръскване на продукт в системата, което води до допълнително формиране и наслояване на цименто-подобни образувания върху катализатора и дава преразход на AdBlue®. В този случай постъпващите Nox- нитроген монооксид няма да бъде напълно трансформиран в азот и вода, което ще доведе до съществено надминаване на лимитите за отделяне на вредни емисии в атмосферата.

Съдържанието на биурет не трябва да надвишава 0,3%.

Рисковете за потенциално замърсяване на катализаторите са големи тъй като те са изключително чувствителни към определени елементи, които дори и в малки количества, при продължителен контакт с катализатора и отделни негови компоненти водят до увреждане на системата.

Фосфатите PO4 , в големи количества водят до сериозни проблеми в работата на SCR системите. Обикновено високо съдържание на фосфати има в уреата за наторяване. Използването на неподходящ тип уреа за производство на продукта е главния проблем за високо съдържание на фосфати.

Максималната допустима норма на фосфати в AdBlue е 0,5 mg/kg.

Натрият, Калцият и Магнезият, когато са над нормата в продължителен цикъл, също създават проблеми. Тези елементи са компоненти на преработената де-йонизирана вода и тяхното наличие, в повечето случаи се дължи на лоша преработка на суровата вода. Не е изключена възможността наличието на тези и други елементи да е в следствие на контакт с материали и течности, в процеса на съхранение на продукта, непосредствено преди употребата му.

По-долу ще намерите евентуални причини за замърсяването на продукта и допустимите норми на елементите по метода за изпитване ISO 22241-2:

За нашата лаборатория

ТСАКИ ООД разполага със собствен лиценз за производство на AdBlue, придобит след извършен одит от страна на VDA – Асоциацията на германските автомобилопроизводители, чиято собственост е и марката AdBlue.

През 2020 г. ТСАКИ ООД създаде собствена лаборатория за цялостен физикохимичен анализ на продукта AdBlue.

Лабораторията за изпитване е модерно оборудвана и специализирана в изпитването на AdBlue съгласно изискванията на ISO 22241 и елементен анализ на води. Дейностите са сведени до процеси по подготовка на пробата и определяне на физични величини. Лабораторният екип се състои от професионалисти, специализирани в тестване на съдържание на урея,биурет, свободен амоняк, неразтворима материя, алдехиди, фосфати, както и плътност, рефракция, инфрачервена (IR) и ултравиолетава (UV) спектрофотометрия и атомно емисионна спектрометрия (ICP-OES). Нашата лаборатория е в подготовка за акредитация по ISO 17025. Придобиването на сертификат поISO 17025 ще превърне лабораторията за тестване в най-добрия гарант за качество и високо ниво на производителност.

#

Апарат за измерване температура на замръзване и кристализация - ASTM 1177

#

Спектрофотометър ICP-OS

#

Ротационeн вакум изпарител RC-600

#

Титратор

#

Апарат за пречистване на вода

Отворете конфигуратурът